Паднаха 3 заблуди за самотата
Има способи за превъзмогване на този печален човешки феномен
Какво е самотата? Какво я провокира? Кои са митовете и неправилните схващания за нея? Отговорите на тези въпроси не са леки и психолозите ги търсят от десетилетия. Сега екип от канадски учени счита, че е достигнал до някои заключения, които хвърлят светлина върху този печален човешки феномен.
--> Какво разбираме под самотност?
Самотата се отнася до неприятното възприятие на човек, че не се числи към средата си или има незадоволителни взаимоотношения с хората към себе си. За разлика от обществената изолираност, самотата е субективно положение. Така че тя може да възникне даже в случай че човек е заобиколен от хора от самото начало (у дома, на публични места, на работа), само че не се усеща част от компанията или колектива.
Можем да се оправим със самотата по разнообразни здравословни и нездравословни способи - свързване с другите на прочувствено равнище, присъединяване в обществени действия, шопинг, приложимост на опиати, алкохол и прочие
Патологична против естествена самотност
Важно е да се означи, че преходните усеща на изолираност и изоставеност (напр. по време на локдауна поради КОВИД-19 ) са постоянно срещани и нормално не са причина за безпокойствие. Не може да се каже същото за тежката или хронична самотност, която е обвързвана с негативни обществени и здравни положения като ниско самочувствие, усложнения в регулирането на страстите, боязън от срамни моменти, остра и хронична болежка, трайни болести, корист с опиати и така нататък
Това е изключително обезпокоително заради необятното разпространяване на тежката самотност и обществената изолираност. По данни на американски психолози, един от всеки петима души се оплаква, че рядко или в никакъв случай не се усеща непосредствен с близките.
Самотата е предизвикателство
Независимо дали е преходна или хронична, самотата може да възникне по разнообразни аргументи, доста от които са свързани с преходи в живота или други събития, които доста въздействат на взаимоотношенията сред хората. Примери за такива събития са пренасяне на ново място, промяна на учебно заведение, започване на нова работа, сватба, студентство, гибел на обичан човек или домакински любим, бракоразвод, пренасяне в друга страна и обществени рецесии (каквато беше например пандемията от КОВИД-19).
Демографски и ситуационни фактори, като живеене самичък или хронично отменяне и тормоз, също са свързани със самотата и психологичните болести.
Но ето и кои са постоянно срещаните легенди за самотата
Първи мит: Основната причина за самотата е неналичието на връзки.
Това съмнение е погрешно. Не толкоз неналичието на връзки, колкото неналичието на качествени обществени връзки води до самотност. Всъщност проучванията демонстрират, че с цел да се предотврати възприятието на самотност, няма потребност човек да е част от огромен обществен кръг или да прекарва доста време с другите. Ако сме в положение да установим и поддържаме единствено няколко здрави и задоволително близки връзки, това може да е задоволително, с цел да посрещнем потребността от обич, почитание и принадлежност към обществото.
Втори мит: Най-вече възрастните хора изпитват самотност
Самотата е проблем за възрастните хора, само че казусът постоянно се преувеличава. Разбира се, това неправилно разбиране е разбираемо. В последна сметка по-възрастните хора са по-склонни да бъдат изложени на стресиращи житейски преходи и други аргументи за самотност, като пенсиониране, загуба на сватбен сътрудник или даже пренасяне в старешки дом.
Въпреки това проучванията демонстрират, че връзката сред самотата и възрастта е доста лимитирана. Само доста възрастните (напр. тези, които са над 85 години) изпитват доста повече самотност спрямо всеобщия човек.
Всъщност децата и по-младите възрастни, спрямо хората над 65 години, само че по-млади от 85 години, се усещат също толкоз сами или даже повече. Изследвания демонстрират, че забележителен % от младежите се оплакват, че въобще нямат другари, а 30% от поколението на " милениалите " (родените през новото хилядолетие) се усещат самотни много постоянно или непрестанно.
Трети мит: Единствено саможивите хора са самотни
Помислете за прототипа на самотния човек. Вероятно си представяте някого, чиято некадърност да се вписва в " пейзажа " или да принадлежи към компанията е обвързвана с вътрешни фактори. Два образеца за такива фактори са личностните (ако си невротичен, депресиран, неприятелски, интровертен, свенлив, обществено обезпокоителен и т.н.) и неналичието на ценени характерности (като мощ, разсъдък, хубост, обществени умения, подготвеност и др.). Въпреки че е правилно, че самотата корелира с личностните черти и други вътрешни фактори, причинно-следствената връзка надалеч не е открита.
Например предходни изследвания демонстрират, че хората, пробно провокирани да се усещат самотни, оповестяват, че изпитват повече отрицателни страсти (страх, безпокойствие, гняв) и по-малко положително въодушевление, самочувствие, оптимизъм и обществена поддръжка.
Казано по-просто, тъкмо както саможивите хора са по-склонни да се усещат сами, самотата може също да сътвори саможиви хора - такива, които усещат, че не са мечтани, признати, разбрани или ценени от другите или обществото като цяло.
Кои са психичните аргументи за самотата и по какъв начин да се отървем от нея?
Причините за самотата може да бъдат доста, само че дано забележим някои от тях. Самотните човеци са склонни да имат неадаптивни знания за себе си, другите и обществените взаимоотношения. Например те мислят за себе си като за непривлекателни, необичани, по-низши и некомпетентни. Също по този начин имат вяра, че тези дефекти са повода да останат без другари и да се усещат самотни.
Те възприемат другите по същия отрицателен метод, по който виждат себе си - като недостойни за доверие, неподкрепящи, недружелюбни и така нататък Очакват да бъдат оценени отрицателно (напр. подложени на критика, подигравани, отхвърлени) по време на обществени взаимоотношения.
Такива отрицателни усещания понижават мотивацията за възобновяване на интимните връзки, което е належащо за понижаване на самотата. Резултатът? Порочен кръг от възходяща обществена изолираност, самотност и даже утежняване на здравето.
Добрата вест е, че има редица вероятни намеси за справяне със самотата. В това отношение доста оказват помощ персонална и групова психотерапия, където акцент се слага върху поправяне на неадаптивните мисли - например да се смени " никой не заслужава доверие " с " някои хора са почтени и надеждни ". Помагат още и образованията в гъвкаво мислене и обществени умения, както и намирането на цел в живота.
В последните години препоръчвано лекарство против самотата е повишението на опциите за другарство. Важно е те да са свързани с общността, да основават обществени занимания, да водят до развлекателни занимания. Интернет също оказва помощ - предлага се основаване на онлайн групи за обществена поддръжка.
А и постоянно може да си вземете домакински любим.
Какво е самотата? Какво я провокира? Кои са митовете и неправилните схващания за нея? Отговорите на тези въпроси не са леки и психолозите ги търсят от десетилетия. Сега екип от канадски учени счита, че е достигнал до някои заключения, които хвърлят светлина върху този печален човешки феномен.
--> Какво разбираме под самотност?
Самотата се отнася до неприятното възприятие на човек, че не се числи към средата си или има незадоволителни взаимоотношения с хората към себе си. За разлика от обществената изолираност, самотата е субективно положение. Така че тя може да възникне даже в случай че човек е заобиколен от хора от самото начало (у дома, на публични места, на работа), само че не се усеща част от компанията или колектива.
Можем да се оправим със самотата по разнообразни здравословни и нездравословни способи - свързване с другите на прочувствено равнище, присъединяване в обществени действия, шопинг, приложимост на опиати, алкохол и прочие
Патологична против естествена самотност
Важно е да се означи, че преходните усеща на изолираност и изоставеност (напр. по време на локдауна поради КОВИД-19 ) са постоянно срещани и нормално не са причина за безпокойствие. Не може да се каже същото за тежката или хронична самотност, която е обвързвана с негативни обществени и здравни положения като ниско самочувствие, усложнения в регулирането на страстите, боязън от срамни моменти, остра и хронична болежка, трайни болести, корист с опиати и така нататък
Това е изключително обезпокоително заради необятното разпространяване на тежката самотност и обществената изолираност. По данни на американски психолози, един от всеки петима души се оплаква, че рядко или в никакъв случай не се усеща непосредствен с близките.
Самотата е предизвикателство
Независимо дали е преходна или хронична, самотата може да възникне по разнообразни аргументи, доста от които са свързани с преходи в живота или други събития, които доста въздействат на взаимоотношенията сред хората. Примери за такива събития са пренасяне на ново място, промяна на учебно заведение, започване на нова работа, сватба, студентство, гибел на обичан човек или домакински любим, бракоразвод, пренасяне в друга страна и обществени рецесии (каквато беше например пандемията от КОВИД-19).
Демографски и ситуационни фактори, като живеене самичък или хронично отменяне и тормоз, също са свързани със самотата и психологичните болести.
Но ето и кои са постоянно срещаните легенди за самотата
Първи мит: Основната причина за самотата е неналичието на връзки.
Това съмнение е погрешно. Не толкоз неналичието на връзки, колкото неналичието на качествени обществени връзки води до самотност. Всъщност проучванията демонстрират, че с цел да се предотврати възприятието на самотност, няма потребност човек да е част от огромен обществен кръг или да прекарва доста време с другите. Ако сме в положение да установим и поддържаме единствено няколко здрави и задоволително близки връзки, това може да е задоволително, с цел да посрещнем потребността от обич, почитание и принадлежност към обществото.
Втори мит: Най-вече възрастните хора изпитват самотност
Самотата е проблем за възрастните хора, само че казусът постоянно се преувеличава. Разбира се, това неправилно разбиране е разбираемо. В последна сметка по-възрастните хора са по-склонни да бъдат изложени на стресиращи житейски преходи и други аргументи за самотност, като пенсиониране, загуба на сватбен сътрудник или даже пренасяне в старешки дом.
Въпреки това проучванията демонстрират, че връзката сред самотата и възрастта е доста лимитирана. Само доста възрастните (напр. тези, които са над 85 години) изпитват доста повече самотност спрямо всеобщия човек.
Всъщност децата и по-младите възрастни, спрямо хората над 65 години, само че по-млади от 85 години, се усещат също толкоз сами или даже повече. Изследвания демонстрират, че забележителен % от младежите се оплакват, че въобще нямат другари, а 30% от поколението на " милениалите " (родените през новото хилядолетие) се усещат самотни много постоянно или непрестанно.
Трети мит: Единствено саможивите хора са самотни
Помислете за прототипа на самотния човек. Вероятно си представяте някого, чиято некадърност да се вписва в " пейзажа " или да принадлежи към компанията е обвързвана с вътрешни фактори. Два образеца за такива фактори са личностните (ако си невротичен, депресиран, неприятелски, интровертен, свенлив, обществено обезпокоителен и т.н.) и неналичието на ценени характерности (като мощ, разсъдък, хубост, обществени умения, подготвеност и др.). Въпреки че е правилно, че самотата корелира с личностните черти и други вътрешни фактори, причинно-следствената връзка надалеч не е открита.
Например предходни изследвания демонстрират, че хората, пробно провокирани да се усещат самотни, оповестяват, че изпитват повече отрицателни страсти (страх, безпокойствие, гняв) и по-малко положително въодушевление, самочувствие, оптимизъм и обществена поддръжка.
Казано по-просто, тъкмо както саможивите хора са по-склонни да се усещат сами, самотата може също да сътвори саможиви хора - такива, които усещат, че не са мечтани, признати, разбрани или ценени от другите или обществото като цяло.
Кои са психичните аргументи за самотата и по какъв начин да се отървем от нея?
Причините за самотата може да бъдат доста, само че дано забележим някои от тях. Самотните човеци са склонни да имат неадаптивни знания за себе си, другите и обществените взаимоотношения. Например те мислят за себе си като за непривлекателни, необичани, по-низши и некомпетентни. Също по този начин имат вяра, че тези дефекти са повода да останат без другари и да се усещат самотни.
Те възприемат другите по същия отрицателен метод, по който виждат себе си - като недостойни за доверие, неподкрепящи, недружелюбни и така нататък Очакват да бъдат оценени отрицателно (напр. подложени на критика, подигравани, отхвърлени) по време на обществени взаимоотношения.
Такива отрицателни усещания понижават мотивацията за възобновяване на интимните връзки, което е належащо за понижаване на самотата. Резултатът? Порочен кръг от възходяща обществена изолираност, самотност и даже утежняване на здравето.
Добрата вест е, че има редица вероятни намеси за справяне със самотата. В това отношение доста оказват помощ персонална и групова психотерапия, където акцент се слага върху поправяне на неадаптивните мисли - например да се смени " никой не заслужава доверие " с " някои хора са почтени и надеждни ". Помагат още и образованията в гъвкаво мислене и обществени умения, както и намирането на цел в живота.
В последните години препоръчвано лекарство против самотата е повишението на опциите за другарство. Важно е те да са свързани с общността, да основават обществени занимания, да водят до развлекателни занимания. Интернет също оказва помощ - предлага се основаване на онлайн групи за обществена поддръжка.
А и постоянно може да си вземете домакински любим.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ